"Той изпробваше различните идентичности почти като костюми," пишат British Library в статията си "Life of Oscar Wilde". Няма как да не започна с това тяхно просто и кратко, но толкова сурово и безпогрешно сравнение. Днес да говориш за Оскар Уайлд е като да коментираш популярен мит, за който все още мнозина не знаят значителни подробности, само по-пикантните части и трагичния край. Поет, автор на комедийни пиеси, есета, детски приказки и вечната класика, която му спечелва слава "Портретът на Дориан Грей", Уайлд е сред най-големите имена във Викторианската епоха. Резкият му успех като писател и привърженик на естетичното движение, което процъфтява между 1870-1880г, го правят обект на внимание във всички културни и социални Лондонски кръгове, но това, което в последствие го прави още по-обсъждан е гардеробът му и това, че "вкара" жените в панталони, както се изказват от английските модни блог страници. НОВА ВИЗИЯ
Където и да се появи, Уайлд не остава незабелязан. Още с преместването си в новия град, той се постарава да разнообрази и дори преувеличи тогавашните модни тенденции с нещо по-цветно и нетипично за мъжкия стил. Това включва цветни вратовръзки, панталони с дължина до коляното, високи яки, копринени чорапи и лачени обувки, комбинирани с туид и нетипични шапки (Richard Ellmann, "Oscar Wilde", 1988). С тези свои екстравагантни тоалети, свободно мислене и остроумни реплики, поета от самото начало е в свои води в компанията на интелектуалното движение, където членовете освен, че са популярни с порицаването на общоизвестните ценности на викторианската култура, вярващи, че изкуството, под каквато и да е форма, съдържа важни и дълбоки послания, се разчуват и със своето показно облекло. "Най-напред, това е било движение на художници," обяснява Фиона Маккарти от The Guardian. "Естетизмът се е бунтувал срещу популярното анекдотично, сантиментално, морално сентенциозно изкуство на Викторианците," пише, разказвайки как през 1860-та година движението започва от малки срещи в студиа и домове на радикална група творци и дизайнери сред които и големи фигури като Уилям Морис и Данте Габриел Росети, които обсъждат непоносимите за тях наложени от обществото стандарти, обвили се около изкуството. Две десетилетия по-късно тяхната идея процъфтява и в нея започват да се включват най-различни поети, критици, философи, което води до девиза "Изкуство за изкуство". По някое време избират и свое изложбено място - галерия Grosvenor, която отваря през 1877г. Сама по себе си галерията по онова време е цял спектакъл - пищния декор от позлатен и инкрустиран мрамор с копринени стени за фон на картини, всяващи смут в останалата част на Лондонското общество. Именно на откриването Оскар Уайлд избира за първи път да покаже своя вкус и въображение, и още в същия ден става сензация, благодарение на костюма му, проектиран по поръчка в цвета и формата на виолончело. Оригинално, нали? Във всяко едно нещо, което прави, Уайлд влага цялата си любов към изкуството. През следващата година, поета се дипломира и вниманието към него не намалява, защото няколко години по-късно през 1882г., той решава да пътува Америка и Канада, където изнася лекции на артистични теми и за вредите, които оказва бързата мода върху природата. През този период не пропуска и да споделя свободно своите критики към определени модни тенденции и стилистични конвенции, които представят жените като обект на сексуално внимание, а и не само. По това време все още повечето основни елементи на дамската мода са дългите многопластови рокли, обемисти поли и корсети. Все още практиките в модния дизайн се стремят да постигат така наречения силует пясъчен часовник. Тези тенденции често имат сериозни последици върху женското тяло - ограничават движението, увреждат гръбнака, а и е непоносимо да ги носиш през лятото. Това ни води до първите публикации на Уайлд на модна тематика, които имат значителен принос в измененията на дамското облекло и комфорта, който постепенно ще навлезе в ежедневието на жените. ИЗ МОДНАТА ЖУРНАЛИСТИКАРазмислите на Уайлд относно дамската мода се появяват в Pall Mall Gazette, но есето, озаглавено "The Philosophy of Dress" (1885) и публикувано в New York Tribune е това, което му помага да стане редактор на женското списание "Lady’s World: A Magazine of Fashion and Society", където жена му от друга страна пише статии за важността на детската мода. Уайлд за отрицателно време променя името на "The Woman's World", защото преди да приеме предложението за позицията, съдържанието му се вижда твърде тривиално и нелепо. Започва да работи с идеята изданието да обхваща социални, политически и културни теми, и да акцентира не само какво жените използват и купуват, а какво чувстват и мислят. В "The Philosophy of Dress", поета представя мнението и впечатленията си относно женското викторианско облекло в детайли, на което се дължи цялото внимание, което печели. Уайлд вярва, че човешкото тяло и дрехата са силно свързани и споделя, че според него много хора не го осъзнават, което води до създаването на неудобни дрехи, което пък води до увреждане на околната среда. В есето си, където обръща специално внимание на нуждата дизайнерите да правят дрехите по формите на тялото, той пише: "Красотата на дрехите, също като красотата на живота, винаги идва от свободата." В този ред на мисли той препоръчва на дамите разделената пола, която представлява пола тип панталон, която съпругата му Констанс също счита за добра идея и дори подкрепя и препоръчва модела, носейки го публично, тъй като и двамата имат за цел да популяризират практичните и удобни дрехи. Според Уайлд нестихващите промени в стиловете са ненужни и разточителни. Покрай тях хората не умеят да преценяват кое им стои добре и кое не, защото се стараят да се впишат и да не изостават с това, което правят другите. Именно в това есе се заражда знаменитата му фраза, която не спира да циркулира из мрежите: "Модата е форма на грозота, толкова непоносима, че трябва да я сменяме на всеки шест месеца." С нея той уточнява, че тенденциите игнорират нуждите на човека и водят до облекло, което кара недостатъците им да изпъкват - противно на това, което изкуството трябва да прави. Няма значение дали човека е бял или черен, нисък или висок, всички се стараят да се обличат по един и същ начин, докато не измислят следващото ново "зло", както самия той описва трендовете. Между редовете Уайлд специално споделя своето очарование към облеклата на М. Уорт, напомнят му на определен модел чаша Capo di Monte, които се състоят изцяло от извивки и коралови дръжки - любопитни за гледане, но безполезни за употреба. Така вижда и викторианския женски стил - с изключение на корсетите. Те са му просто грозни. "Добре направена рокля е скромна рокля, която пада от раменете, която взима формата си от фигурата, и извивките си от движенията на дамата, която я носи... Лошо направена рокля е сложна структура от разнородни материали... натруфена с волани и панделки до толкова, че в един момент става ужасна за гледане, скъпа за купуване и абсолютно безмислена за обличане." Из "Философия на дрехата" В есето ясно си личи начина, по който Оскар Уайлд си е представял жената - свободна, ефирна; изразяваща характера, личността и начина, по който вижда модата като форма на изкуството, подчертаващо естествената ѝ красота. Свободна на движение, мнение и предпочитания, свободна да бъде себе си, - защото изкуството не ограничава. За Уайлд дрехата не е била просто плат, който помага да не бъдеш гол, а средство, създадено да разказва за човека, който я носи. Философията му, че не самата дреха има стойност, а нейната употреба, и критиката му, че трябва да следват пропорциите на тялото, днес може да бъде оспорвана от някои хора и множество световни дизайнери, но за годините, през които е живял е била повече от валидна и необходима. Уайлд е разбирал жените и техните нужди, пренебрегвани и потискани дълги години от обществото. Многократно е доказвал, че те са способни и че трябва да бъдат чути и приемани като равни, а не изкривени от чуждата нетолерантност и консервативност. Години по-късно, Уайлд, известен денди, смело потопил се в изучаването на своята индивидуалност, вечно преследващ свободата, бива хвърлен в затвора за своята еднополова връзка с аристократ. Времето в затвора го съсипва емоционално, финансово и здравословно, при което умира едва на четиридесет и шест години. Източници сочат, че последните му думи са изречени в стая 16 на френски хотел: "Тапетът и аз се борим със смъртта. Един от двама ни трябва да си тръгне." Благодаря ви, че бяхте тук!
0 Comments
Leave a Reply. |
ABOUTТук ще откриете различни статии, написани от мен, свързани със заобикалящия ни литературен свят. Приятно четене! ARCHIVE
October 2022
AUTHORSCHARACTERSSERIESКАКВО ЧЕТАТ ЗВЕЗДИТЕ:КАКВО ЧЕТАТ ПИСАТЕЛИТЕ: |