Автор: Оливи Блейк Издателство: Артлайн Студиос Превод: Деница Иванова Райкова "Най-общо казано, всички обичат забранените неща, а в повечето случаи познанието е именно това. Изгубеното познание - още повече. Изтъркано или не, всеки има нещо, за което копнее, когато става дума за Александрийската библиотека, а ние винаги сме били вид, силно податлив на повика на неизвестното."
ГЕРОИТЕ"Странно се получаваше - невинната крехкост на това да бъдеш човек. Имаше толкова много начини да се пречупиш и толкова малко от тях бяха героични или благородни." Един любопитен факт за мен, в който съм сигурна, че много хора ще се припознаят е, че когато чета фентъзи, аз винаги имам любим герой. Трябва да имам любим герой, един който да ми открадне сърцето, за да се забавлявам на макс с приключението, което чета. Но тук, в "Шестимата на Атлас", всички ми откраднаха сърцето - дори тези, които в началото не ми бяха кой знае колко симпатични. Изненадана бях да открия такова разнообразие (личностно, културно, магическо) в персонажите, защото лично аз, рядко го намирам. Обичам да чета фентъзи, но тъй като ме чакат много книги, не подхващам от онези епични тухлички и безкрайни поредици (на този етап), защото не мога да им отделя нужното време. Затова, когато изпадна в настроение за магия прибягвам до трилогиите, които срещам из букстаграм, и в които всеки път срещам обичайните характери, които не ме изненадват с нищо ново. Либи, Нико, Рейна, Париса, Калъм и Тристан изпъкват пред тях с детайлното си изграждане и силния нрав. Шестимата неочаквано един ден получават предложение за членство в Александрийската библиотека с цел опазване на архивите. Това е нещо голямо и специално - само най-умелите междинници могат да получат такава покана, тези с най-добрата и рядка дарба. Щом се срещат веднага усещаме сблъсъка на различните им характери и смесените им чувства един към друг. Авторката умело приспособява стила си към всеки един от тях, благодарение на което читателя с лекота се потапя в умовете им и постепенно започва да опознава не само нещата, които ги тормозят от миналото, но и мотивите им - какво ги подтиква да приемат предложението, какво ги мотивира да се усъвършенстват, какво ги принуждава да останат... Дори, когато разбират, че един от тях трябва да умре, за да получат това, за което са дошли. И това, от което вече не могат да си тръгнат. Защо "Шестимата на Атлас" сигурно се питате? Атлас е герой, пазител на библиотеката, за когото разбираме повече в последната част на романа, и нещата, които научаваме за живота му ни удрят като гръм от ясно небе. Атлас е този, който дълго време се е трудил да открие междинници, достатъчно способни и подходящи за опазване на тайните на целия свят. Срещаме и Далтън, неговата дясна ръка, за когото за разлика от Атлас, имаме удоволствие да четем от началото до края. Изключително мистериозен и обран герой, от онези, които тръпнеш в очакване да се появи в следващата сцена и да разбереш нещо ново, защото усещаш колко премълчава. МАГИЯТА"По-малко виновен ли си просто защото се измъчваш повече?" Хем от вълнение искам да споделя за дарбите на героите, защото са изключително готини, хем искам да си замълча поради две причини: много по-интересно ще ви бъде, ако се впуснете в историята, без да знаете за тях предварително, и, твърде комплексни са и най-вероятно няма да ги обясня добре. Както споменах по-рано, намират се класически елементи, които вече сме срещали, но не по този начин. Дарбите до края на книгата се развиват, надграждат, подобряват... Магията присъства през цялото време. Ще я откриете в ежедневието на героите, в емоциите, които изпитват, във въздуха, който дишат. Преплетена с мистериозния и готически дух на dark academia стилът, магията става още по-омайваща и пристрастяваща. Най-хубавото обаче е, че всички аспекти на магическата система и политиката на света са представени по удобен и разбираем за всеки начин. Законите и фактите се появяват когато и където трябва, а не наведнъж в първите две глави само, за да се премине на интересната част. Магическата система и културата в едно фентъзи трябва да бъде интересната част, а не досаден учебник за наизустяване. КНИГАТАРоманът със сигурност е концентриран повече върху развитието на героите, отколкото на интригата в сюжета. Може би, защото е първа част от поредица, а може би е такъв вкуса на авторката. Благодарение на качествените герои това по никакъв начин не прави историята безвкусна или отегчителна. Всички те се борят с многобройни конфликти - дали душевни или магически, - като едновременно с това преминават и през дилеми, които са ни добре познати и на нас, хората. Отношенията им непрекъснато се развиват, едни се сплотяват, други се озлобяват... Дошли на това ново и непознато място, те не само научават нови неща за себе си, но научават и нови неща за света, и то един от друг. Трудно е да се опише, книгата хем се движи с по-бавен ритъм, хем постоянно се случва нещо. Аз именно такива книги обичам да чета най-много и затова тази се нарежда в топ заглавията ми за тази година. Стилът на Оливи Блейк е перфектен за този жанр. Пише изискано, увлекателно, като в правилните моменти помрачава настроението и усилва чувството за притенциозност, както подобава на един dark academia роман. Събитията автоматично се разиграват като филм в главата на читателя, който нито веднъж не намаля интереса. На фона на напрегнатата академична обстановка тук-там се намират и забавни моменти, които ни напомнят, че героите в края на деня са младежи, попаднали просто не където трябва. Въпросът е дали това, за което копнеят си заслужава всичко, през което им предстои да преминат? И на какво са готови, за да го получат? Прочетете и ще разберете! "Но защо трябва те, които бяха направили толкова много и бяха стигнали толкова далече, да се ограничават до възможното?" Благодаря ви, че бяхте тук!
0 Comments
Leave a Reply. |
ABOUTТук ще откриете мои мисли за книгите, които обичам. Archives
November 2022
BOOKS |